Страницата е в процес на допълване

През 1986 г. по инициатива на Атанас Мандаджиев, в салона на СБП на ул. „Ангел Кънчев” № 5 се събират около тридесетина писатели, пишещи на криминална тема. Между тях са доста изтъкнати имена като Христо Минчев, Светослав Славчев, Донка Петрунова, Божидар Томов, Фани Цуракова, Весела Люцканова и др., както и някои по-млади творци, между които Емил Елмазов, Николай Траянов, Бойко Беленски... Така се създава сдружението на писателите криминалисти, което се превръща в Българската секция на AIEP (Международната организация на писателите криминалисти) основана много преди това в Хавана. За председател е избран Атанас Мандаджиев.

При второто събиране в „тихия кът на съюза”,  Атанас Мандаджиев запознава писателите с бъдещия  спонсор – Филип Атанасов, собственик на охранителна фирма „Саламандър” ДАС. Така клубната дейност става неразривно свързана и стимулирана от този меценат. Той организира конкурси за „Най-добър криминален разказ” и за „Най-добър криминален роман”.

След смъртта на Атанас Мандаджиев, за председател е избран Светослав Славчев. А по-късно временно тази длъжност изпълнява спонсорът Филип Атанасов. Със затихване на международната дейност на АIEP, през пролетта на 2017 г., от най-активните писатели, творящи на криминална тематика, се основава Клубът на писателите криминалисти „Саламандър”. За негов председател е избран д. ист. н. Бойко Беленски.

В момента клубът развива интензивна обществено-творческа дейност и съвместно с НДК провежда криминални уикенди „София ноар” и дискусии по актуални криминални теми с участието на видни специалисти от МВР като Тодор Бояджиев, Людмил Георгиев, Лили Симеонова и др.

Председател - Бойко Беленски

Бойко Беленски е доктор по история, изследовател на близкото и по-далечното ни минало, а като писател-криминалист – хроникьор на паметни събития. Сред основателите е на българската секця на AIEP (Международна асоциация на писателите криминалисти) и временно е председател на Клуба на писателите криминалисти „Саламандър”. Но пък пожизнено е член на СБП. Автор е (до този момент) на 27 книги, между които и няколко научни монографии. Между криминалните му романи се открояват: „Братята  на Юда”, „Операция Антимарс”, „Мазохисти”, „Недосегаемите”, „ Двойникът на сатаната”, „Между апокалипсиса и ада”, „Прегръдката на Совата”, „Отмъщението” „Похищение”, „Да се довериш на дявола” и т.н. През 2004 г. той публикува и първия български психотрилър „Адреналин”.

Сред историческите му романи палитрата също е богата - от Орфей до Стефан Стамболов, като акценти има върху образите на кан Тервел, цар Петър Делян, цар Калоян”.

Бойко Беленски е носител е на няколко награди: за разказ – „Витошко лале“, По стъпките на Ботев (за есе) – по случай 125 г. от рождението на поета-революционер. През 2006 г. получава наградата на AIEP  и критиката за романа си „Недосегаемите“. А през 2010 г. книгата „ Да се довериш на дявола“ е удостоена с наградата „Георги Братанов“ в раздела за роман.

Секретар - Боряна Дукова

 Автор е на романите „Кървава малага“, „Опасна монета“, „Разкаянието на Диего“, като последният от тях е удостен с Първа награда за криминална книга „Атанас Мандаджиев“, 2015г.  В книгите й се преплитат история и съвремие, любов и омраза, кръв и пари, за да предложат на читателите взривоопасен коктейл, който увлича в един свят, който е само неин. “Трилъри по женски”, седем истории с неочакван край, с право я определят като лицето на българския дамския трилър.  

Боряна Дукова гостува на испанския фестивал за криминална литература „Семана негра“ в Хихон, където представя българския черен роман от последните двайсет години. Тя е вдъхновител и организатор на крими уикендите, посветени на литературата за престъпления „София ноар“. Преподавател е по испански език в Испанския културен център „Институт Сервантес“.

Членове:

АНГЕЛИНА ДИЧЕВА

От години правя списание "Обществено възпитание",което  е орган на Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните  към Министерския съвет и се занимава с проблемите на детската престъпност.От книгите,които съм превела от полски език,ще

посоча най-дебелите, които са претърпели две и повече издания - "Гай Юлий Цезар", "Октавиан Август", ,,"Евангелски сказания". От сборниците с разкази и новели, написани през годините, мога да се спра на "Сърфинг в океана от делници"-1982, "Мечти в джинси и сафари"-1986, "С длани огъня покривам"1986"

"Адам по риза"1990", "Нощна плячка "1994, "Джобна енциклопедия на обичта"2010. През 2014 г излезе романът ми "Малкият лотос", който беше награден от групата на писателите -криминалисти. Награди  ОТ МЕЖДУНАРОДНИЯ ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС ЗА РАЗКАЗ в Анкона -Италия получих през 2016 и 2017 г. През тази година ме удостоиха с първа награда за разказ  в раздела" Разкази на емигрантска тема", обявен от Салона за  българска култура и духовност -Чикаго ,на който съм член. Взех и първа  награда за разказ на емигрантска тема в конкурса, организиран от Салона за българска култура и духовност-Чикаго, САЩ.

АНДРЕЯ ИЛИЕВ

Роден през 1957 г. в град Елхово, област Ямбол. Живее в София. Автор на 26 самостоятелни книги и десетки разкази и фейлетони, публикувани в периодичния печат, антологии и алманаси.

ОТЛИЧИЯ: награда на МНО за литература (1988 г.) за повестта „Лейтенантите от далечните гарнизони“

– първа награда за фантастичен разказ на изд. „Аргус“ (2001 г.), първа награда на издателство „Аргус“ за фантастичен  роман (2002 и 2007 г.)

– голямата награда „Атанас Мандаджиев“ за къс криминален разказ на Българската секция на Международната асоциация на писателите криминалисти (2005 г.), носител на наградата „Инспектор Стрезов“ на литературната критика за 2007 г. за повестта „Когато един мъж е на колене“

- романите „Да събудиш динозавър“ (2008 г.) и „Сбогом, Агата Кристи“” (2012 г.) бяха номинирани за наградата „Хеликон“

- първа награда на списание „Дракус“ за криминален разказ – 2013 г.,„Новият Йовков“ – награда за разказ, 2016 г.,  носител на наградата „Димитър Димов“ за 2016 г.

Романи: „Когато един мъж е на колене“, ,„Епизод от войната”, „Когато ангелите подивеят“,„Да събудиш динозавър“, „Смъртта ще дойде боса“,„Реваншът на Тангра“, „Сбогом, Агата Кристи“.

Повести и сборници с разкази: „Лейтенантите от далечните гарнизони”, „Самодивата”,

„Детектив в Зоната на здрача”, „Левкемия”, „С убиец на борда”, „Играчката на мъжете”,

„Смокините узряха, а кръчмарят вече пише сметката“

Документални книги: „Атентатът в „Света Неделя“ и терористите“,„Непознатият Никола Гешев“, „Никола Гешев срещу Черните ангели“, „Последните войводи“,, „Разбойниците“.

БОЖИДАР ТОМОВ

Бил е спортен журналист. Редактор и завеждащ отдел „Белетристика“ във в. „Пулс“ и сп. „Пламък“, а също – редактор в изд. „Отечество“. Работил е и като главен художествен ръководител на Българските циркове. От 1989 до 1992 е в Българския културно-информационен център в Москва, където завежда ресорите за литература, театър, българистика, религия. 15 години е в Българското национално радио – шоумен-водещ на забавни и музикални предавания (от 1994). Няколко години е писател на свободна практика. От 1976 г. е член на съюза на българските писатели.Автор на повече от двайсет книги – стихосбирки, сборници с разкази и новели, романи за възрастни и деца. Четири негови книги са издадени в чужбина. Автор е на пиесата „Много рано сутринта“, поставена в театър „Сълза и смях“ (1970) и на сценария на игралния филм „Лятото на шампиона“, продукция на БНТ. Лауреат е на наградата „Чудомир“, 2000 г. за хумористична проза.

Носител на Наградата на Министерството на отбраната за литература (за сборника с разкази „Старият вечен войник“, на Министерството на просветата за детска литература (за романа „Лятото на шампиона“), на Голямата награда за изкуство и литература на БСФС – два пъти. (За романите „Среща в „Меркурий“ и „Лятото на шимпиона“).

БОЖИДАРА ЦЕКОВА

Родена в София, в семейство с възрожденски корени – прадядо ѝ е зам. председател на третото Народно събрание. Завършва ВИТИЗ “ Кр. Сарафов” и двадесет и пет години е актриса в Държавен Сатиричен театър „Алеко Константинов”. Прави записи в БНР и дублажи в БНТ, детски спектакли, конферанс, снима филми.

Автор е на радиопиеси за деца, юноши и възрастни, на телевизионна и театрални пиеси, както и на множество предавания в радиото и телевизията. В полето на белетристиката е автор на книгите с разкази и новели: “Колосани минзухари”, “Спомени за любов и смърт”, “Зад фасадата”, “Дългото мълчание”, “Хора сме”, „Уиски с кубче лудост”, „За обичта и всичко останало”, на романите “Неведоми пътища”, „Всички дни от седмицата”, „Неразбраните” и „Паяжина от тайни”.

Получава награди от анонимни конкурси на Министерството на културата, на БНР и БНТ: две първи за радиопиесите „С балкон на луната” и „Рокер Ромео”, две втори /първи не се дават/ за телевизионната пиеса „С вкус на горена захар” и театралната пиеса „Кой си ти? И на трета награда за криминален разказ „Коледно убийство”. От международни конкурси – първа за разказ през 2017 и трета през 2016 в Анкона, Италия и трета за проза от Салон за българска култура и духовност, Чикаго.

Носител е на наградата на М-вото на културата „Сребърен ритон” за принос в развитието на културата в България, първа награда на OYRT за радиопиеса, трета за разказ на анонимен международен конкурс в Анкона, Италия, “Народен будител – 2002 и 2008” на Съюза на свободните писатели, “Блага Димитрова” на Национален граждански форум „Българка”.

 Членува в СБП и Салон за българска култура и духовност Чикаго. 

Председател е на Дамски литературен салон “Евгения Марс”, артистичен секретар на Фондация “Млади български таланти” и фонд „Иван Димов”, в УС на НГФ „Българка”.

ВАЛЯ ВАСИЛЕВА

 е автор на поезия и проза. Има издадени четири книги: „Приеми ме, Любов“, поезия, (2011), сборника с разкази „Маркови обувки“ (2011), „Маг Навона“ роман, (2014), „Животът продължава“ разкази (2016) г. Носител е на престижни национални и международни отличия за проза и поезия. Член е на СБП и СБЖ.

Родена е в град Пловдив. Завършва Английска езикова гимназия в родния си град и медицина в София. Живее и работи в София като лекар-преподавател в областта на онкологията.

ВЕСЕЛА ЛЮЦКАНОВА

Автор на над 40 книги, от които 30 романа. Носител на наградите за разказ "Сребърният пръстен" и "Голямото читателско жури", както и на 25 първи награди за разкази публикувани в пресата. Носител е и на наградата за съвременен роман на издателство "Хр. Г. Данов" за романа си "Щъркели на леда". През 1989 г. получава престижната европейска награда "Еврокон-89" за цялостно научнофантастично творчество, връчена й в Сан Марино от международното писателско жури. Преведена е на много езици.

Но може би най-известният й роман е "Клонинги".

Тя е първата авторка на научна фантастика в света, която споменава тази популярна и спорна сега дума. Книгата е създадена в далечната 1971 г., а излиза през 1975 г., когато с проблемите около клонирането на хора са запознати само шепа тесни специалисти.

През 1993 г. става носител на наградата "Гравитон" за добро въображение. През 2003 г. получава Американската международна награда за престиж и творчество "Златна звезда", а през 2008 г. - годишната награда на Съюза на българските писатели за 2007 г. за сборника разкази "Бай, бай, хепинес".

През 1992 г. основава издателство "Весела Люцканова". През първите 10 години с неговото клеймо излизат над 300 заглавия, сред които няма нито едно случайно. Вероятно това е една от основните причини, заради които авторитетното жури й връчва голямата американска международна награда за престиж и качество. Весела Люцканова открива за българската публика автори като Джон Лескроарт - царя на съдебния трилър и учител на Гришам, от когото досега е издала над 10 книги; или Джой Филдинг.

КЪНЧО КОЖУХАРОВ

Роден в София на 15 октомври 1950 г. – точно 22 пълни 60-годишни цикъла (1320 години) след съдията Ди Жендзие – което дава добра идея защо някои хора (не непременно престъпници) не му се радват, и 100 години след Захари Стоянов – тих намек от съдбата, че ще има разнообразни творчески занимания: преводи, журналистика, белетристика. По прабългарския календар Кънчо Кожухаров е Тигър, което обяснява откъде е намерил толкова смелост, че да се ожени за психоаналитичка, както и защо не робува на измислени авторитети. По халдейския календар знакът му е Везни – вероятно затова обича да балансира на ръба, а асцендентът му е Лъв (още една страшна котка).

Издал е следните авторски книги: “Последният лов на Хана” – роман; “Кан Кубрат: върховната битка” – роман и исторически студии, „Кой какъв е в българската корупция” – журналистически разследвания и анализи;

„Кой какъв е в българската корупция, част 2: парламент, президент, премиер” – журналистически разследвания и анализи, „Факторът на добротата” – роман, „Китайско пясъчно коте” – разкази;„Тракийският капан” – роман, „Превратът срещу ГЕРБ или войната срещу демокрацията” – политологически анализи.

Тигърът Кожухаров има културни прояви на всевъзможни поприща. Превел е над 60 книги – художествени и от различни области на знанието. Като организатор на фестивала „Златен кан” и едноименния международен конкурс за фантастични разкази досега е издал пет сборника с най-доброто от конкурса. Съставител е на сборника „Фантастични разкази от български писатели“. Сценарист на предаването „Телевизионен референдум“ по Канал 1, свалено от екран като прекалено критично към властта. Консултант на филма „Кратка история на социалистическия реализъм“. Сценарист на комикса „Господарят на пръстените“ по ДЖ. Р. Р. Толкин и няколко авторски комикса. Негови произведения са издавани на английски, немски, полски, руски и френски. Има награди за литература и преводи.

ДОЦ. Д-Р ЛЮДМИЛ ГЕОРГИЕВ

Криминалист, преподавател, писател, журналист, фотограф, видеооператор, автор на настолни детски игри за професии, каякар, ветроходец, пътешественик, колекционер на униформени фуражки от цял свят… Има самостоятелно издадени 10 художествени книги и в още толкова е съавтор. Две от произведенията му са номинирани като „най-добри полицейски романи от български автор“. Създател е на изцяло българската поредица „Библиотека „Полиция““, с 36 публикувани в нея творби от наши автори. Самостоятелно или в съавторство е издал и 13 учебни пособия в областта на криминалистиката и разследването на престъпления

МАРИАНА КИРОВА

е в състояние да забърка в творбите си такива политико-криминални трилъри, че в един разказ да убие четирима  генерали. („Операция Актиния”). Редица от сюжетите й са плод на нейните находки като политически журналист.

Носител е на две първи награди за литература –  удостоена е с приза „Народни будители” на Съюза на свободните писатели и с първа награда за криминален разказ на българската секция на АIEP -  Международна асоциация на писателите криминалисти.

Автор е на два сборника с разкази – „Пазачите на рози” (2002) и „Операция Актиния” (2014), и на две стихосбирки – „Скитница”(1994) и „Балканска магия”(2003).

Автор е на повече от 700 политически анализа, коментари и интервюта. През 2012 г. защитава дисертация и се отдава изцяло на литературата – с работата си в Националния литературен музей и като хоноруван преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. В дома на поета Владимир Башев, превърнат в литературен кабинет, тя събира всяка седмица съвременни поети, писатели, режисьори, музиканти и композитори.

МАРИН ДАМЯНОВ

Автор на 4 романа, 3 сборника разкази, 1 студия по кинодраматургия. Носител на 13 литературни награди, между които – „Развитие“ за най-добър нов непубликуван роман за 2000 г. за „Казусът Рози“ и Наградата на критиката за 2005 година за най-добър криминален роман за “Време за убиване”.

 Сценарист на над десет филма – игрални и документални. Много от филмите имат награди, между които:  Награда на българската „Филмова академия“ за най-добър игрален сценарий за 2014 за филма „Съдилището“  и „Златна роза“ за 2015 година за сценария на филма „Събирач на трупове“. Доцент по кинодраматургия в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ с неофициално признание от колегите за най-кръвожаден преподавател, експерт по убийства и оръжия :) 

ПАВЛИНА ПАВЛОВА

Авторка на 59 книги - поезия и проза, както за възрастни, така и за деца. Осем от книгите й са криминални. За "Убийства в Златната подкова" беше удостоена с първа награда "Атанас Мандаджиев" през 2014 г, за сборника си с криминални разкази "Убийство с цвете" през 2015 г. получи втора награда, през 2016 г. взе втора награда за криминалния си роман "Лунното куче".

Странно е това съчетаване на криминалния жанр с написването, да речем, на приказки и стихове за деца или на нежна любовна лирика, да не говорим за страстните й любовни писма в отпечатаната неотдавна книга "Късчета любов", книга-апотеоз за любовта. Но при нея се получава.

Носителка е на редица престижни национални и европейски награди. Член е на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските журналисти, на Отворено  писателско общество "Балкански Декамерон", на Академията на европейска култура "Орфеева лира" и на Асоциацията на писателите криминалисти. Отделни стихотворения и разкази на Павлина Павлова са превеждани на италиански, руски, френски, румънски, турски, украински, унгарски, арабски, английски и др., като са включвани в сборници или публикувани в списания...
 

РАДОСЛАВ МЛАДЕНОВ

Автор е на една педя книги, няколко пиеси и един билюк оплюти от филмовата критика сценарии. Изявява се както в криминално-сатиричния жанр, така и в строгата углавна словесност. Собственик на скромна витринка с прашасали награди. Приносът му за световната криминалистика се заключава в подривното създаване на частния детектив Гошев, чиито приключения са забранени в руско и англоговорящите страни, както и на шантавия полицай Стойнев, довел с действията си двама министри на вътрешните работи до безусловна оставка. Романът „Идиотът в мен“ (2015) на няколко пъти е изкупен от мръдналата му фенска маса, а пиесата му „Разкош от мизерия“ е играна преко сили петилетка и половина на сцената на Младежкия театър „Николай Бинев“.

Присъства в телефонния указател на Съюза на българските писатели.

ТАТЯНА КОСТОВА

родена в гр. София. Има завършена степен „магистър“ в Химико-технологичния институт – гр. София и завършена степен „магистър“ по педагогика във ВМЕИ – Габрово. Работи като държавен експерт в Националната агенция за приходите. Нейни творби са публикувани в периодичния печат. Печелила е награди в конкурси за къс разказ. Първия си роман – „Пещера в съзвездието Младенец“ издава през 2007 г.  Романът може да се причисли към фантастичния жанр. Главният герой живе в настоящето, но пътува във времвто. Произведението развива тезата за енергията на човещката душа и нейните измерения. През 2014 г. излиза вторият й роман „Мисъл за отмъщение“, с поздзаглавие – „Риалити шоу“, - съврвменна история за любовта на режисьор и млада актриса. В романа има и криминален елемент за престъпление и болезнена необходимост от отмъщение,  а през 2016 г. – романът „2058: Краят на началото“.  Роман фантастика, който може да се определи като роман-прдупреждение към човечеството. От печат излезе и последният й роман „ Опасна същност“ - криминална история в духа на Агата Кристи. Татяна Костова е член е на съюза на българските писатели.

ТЕО БУКОВСКИ

Баща ми е Клифърд Доналд Саймък. Понеже рожденната ми дата е 3 август, а и в живота ми всичко живо е... въображение.  Дните през щастливото си детство прекарвах в Изгубения свят на Конан Дойл, а вечер, прибирайки се към къщи, тайно минавах през улица Морг, за да си побъбрим с приятеля ми Едгар. Като прибавим и факта, че Мери Уестмакот, авторката на „Любов и саможертва”, ми е майка / интересно защо всички ме питат за някакви си десет малки негърчета? /, голямото ни семейство наистина изглежда предизвикателно пъстро. Вярно, на човек не винаги му е лесно да свикне с родословното си дърво. В интерес на истината недолюбвам големия си братовчед Чарлз, въпреки че той успешно присвои поетическата ни фамилия и се оказа, че е станал необяснимо популярен сред интелектуалците...И битниците. Аз предпочитам Фридрих Хьолдерлин. Може би, защото е по-романтичен. Пък и както е казал Рей Бредбъри: „Действителността не е всичко”. Затова завърших медицина. Въпреки че имаше голяма опасност да уча ветеринарна медицина, поради вродения ми далтонизъм. Животните се спасиха от мен. Вероятно, защото „Моето семейство и други животни” на Джералд Даръл беше настолната ми книга по време на следването. Сега работя като лекар. И мисля като лекар. Но сънувам като мечтател / да, така е, въпреки че няма да ми повярвате, след като сте чели онази книга за кошмарите ми!/. Ах, да, и понякога ставам досаден с пространните си обяснения, предимно в деепричастни форми. Прилагателните вече се научих да ги чистя.

За любителите на точната статистика:  роден съм през 1973 г. , прописах на 12, но издадох на 40

Самостоятелни издания:„Убийства 4D” , „4.50 Часът на кошмара” „... А те изпълзяват нощем”  и „9.8 по скалата на болката”/в съавторство с Десислава Шейтанова/

ФАНИ ЦУРАКОВА

Автор на проза и драматургия

„Бебетата на Писана” – изд. „Отечество” 1989 г.

„Магазинче за убийства” – „Военно издателство” 1990 г.

 „Кажи им, че си убиец” – изд. „Геа Либрис”, 1994 г.

„Издирвано лице” – изд. „Геа Либрис”,1996 г.

 „Магазинче за убиства – изд. „Сиела”, 2011 г.

Преводи на книги или отделни произведения в САЩ, Русия, Румъния, Испания, Англия.

Поставени радио и телевизионни пиеси, диалогист на игрални и телевизионни филми.

Ген. ТОДОР БОЯДЖИЕВ

През 1963 г. завършва радиоинженерство в МЕИ-София. След дипломирането официално е разпределен на работа в МВР, където на практика е започнал работа половин година преди това. Скоро колегите и приятелите научават, че е “напуснал” и е започнал работа в Комитета за наука и технически прогрес. Започва животът му под легенда – официално държавен служител в ДКНТП, неофициално – служител на ПГУ-ДС.

Трудовата кариера в системата на Министерството на вътрешните работи продължава 30 години. Първите две са в техническото управление на МВР и са свързани с инженерната му подготовка. Следващите 26 години са в българското разузнаване – 13 години в научно-техническото разузнаване и 13 години по линия на външнополитическото разузнаване. Минава по цялата йерархична стълба от разузнавач до заместник-началник на ПГУ, а в паралелния си живот под легенда стига до зам. търговски представител в системата на външната търговия и пълномощен министър в Министерството на външните работи. Междувременно получава и пълномощия на “посланик на добра воля” на американския щат Оклахома. Два мандата в САЩ.

През ноември 1990 г. с президентски указ е произведен в чин генерал.

Напуска МВР, подавайки оставка през април 1992 г. През 1993 г. създава обществена асоциация “Български евроатлантически разузнавателен форум”. От 1990 г. е зам.-председател на Съюза на тракийските дружества в България.

Книги - "Изповед на шпионина ", "Разговори за разузнаването", "Човекът - шпионинът Ким Филби", "Разузнаването".

ЯНИСЛАВА ВЪЛКОВА

е юрист, който има слабост към наказателното право. Вълнува се от загадки, мистерии,  древни тайни, приключения и престъпни наклонности. 

Автор е на романа „Преди изгрев слънце“. През 2018г. се очаква да излезе втората ѝ книга, също с криминален сюжет.

Тя е от наследниците на Вичо, който е брат на Захари Стоянов.

Unknown Track - Unknown Artist
00:00 / 00:00
This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now